Съществуват някои спорове за това коя е първата истинска 3D игра. Някои биха присъдили титлата на Battlezone от 1980 г., която използва векторна графика за рендиране на 3D танкове – въпреки че самите танкове могат да се движат само в две измерения. Други могат да присъдят тази титла на Quake от 1996 г., може би първата игра, която включва нива, съставени от стаи в горната част на стаите, наистина давайки възможност на играча да се придвижва през 3D пространство. Кандидатите са толкова, колкото са дефинициите за истински 3D и така дискусията продължава.
Как са се променили времената!
Днес игрите все повече включват огромни, сложни 3D светове. Играчите могат да се придвижват през градски пейзажи или дори през цели планети с толкова плавност, колкото в реалния физически свят. Средата е завладяваща и спираща дъха. Игрите се оценяват не само заради тяхната способност за игра или завладяваща механика, но и заради чистата им красота.
А героите в тези игри също са по-дълбоки и по-достоверни от всякога. Много усилия се влагат в създаването на герои с правдоподобна мотивация и развитие. Но както в реалния живот, огромно количество детайли се предава и от външния вид на персонажа: изражението на лицето му; стилът и кройката на дрехите му; гладкостта или грапавостта на кожата му; дали дрехите му са чисти и безупречни, или дрипави и износени. Героите в днешните игри са толкова подробни и красиви, колкото и светът, който обитават.
Сглобяването на тези визуални елементи води до 3D игри, които са емоционални, почти кинематографични преживявания. Днешните игри все още не са толкова подробни като реалния свят – но не са и толкова далеч.
Това модерно ниво на визуална детайлност и сложност в 3D игрите до голяма степен е резултат от уменията и ангажираността на визуалните творци, работещи в сектора днес. Но друг жизненоважен компонент за визуалното качество на игрите днес е непрекъснато развиващата се усъвършенстваност на софтуерните инструменти, които се използват за създаването на тези игри.
Тук на сцената излиза Adobe.
