Виртуалната реалност (VR) предлага възможност за движение през изцяло въображаемо пространство, изкуствена среда, която съществува в изображения, но не и в реалния живот. Не толкова отдавна VR беше познат най-вече като сюжетно устройство в научнофантастични филми, като Матрицата или Играч първи, приготви се – сега обаче това е все по-утвърдена реална технология с приложения, вариращи от игри и забавления до медицината и армията.
Желанието за създаване и изживяване на виртуална реалност има корени, които са по-стари от франчайза на Киану Рийвс. Концепцията е може би поне толкова стара, колкото фотографията, без значение че терминът „виртуална реалност“ е създаден наскоро. Скоро след изобретяването на фотоапарата стереоскопите са били използвани за създаване на илюзията за три измерения, използвайки само две неподвижни изображения. Друг крайъгълен камък в историята на VR изживяванията е Sensorama, изобретена от Morton Heilig през 1962 г., която съчетава обгръщащи проекции и изкуствен вятър и миризми, отделяни в ключови моменти, за да увеличи автентичността на изживяването (първоначалното изживяване се е състояло от каране на велосипед през Бруклин, Ню Йорк).
В наши дни изживяванията във виртуалната реалност стават все по-сложни. Инженерите и програмистите създават реалистични изживявания, които реагират на всяко физическо движение на участниците, докато пътуват през въображаеми светове, без да излизат от всекидневната си. VR вече не е новост, а иновативен инструмент във всички видове професионални приложения.