Виртуалната реалност (VR) предлага възможност за движение през изцяло въображаемо пространство, изкуствена среда, която съществува в изображения, но не и в реалния живот. Не толкова отдавна VR беше познат най-вече като сюжетно устройство в научнофантастични филми, като Матрицата или Играч първи, приготви се –  сега обаче това е все по-утвърдена реална технология с приложения, вариращи от игри и забавления до медицината и армията.

Желанието за създаване и изживяване на виртуална реалност има корени, които са по-стари от франчайза на Киану Рийвс. Концепцията е може би поне толкова стара, колкото фотографията, без значение че терминът „виртуална реалност“ е създаден наскоро. Скоро след изобретяването на фотоапарата стереоскопите са били използвани за създаване на илюзията за три измерения, използвайки само две неподвижни изображения. Друг крайъгълен камък в историята на VR изживяванията е Sensorama, изобретена от Morton Heilig през 1962 г., която съчетава обгръщащи проекции и изкуствен вятър и миризми, отделяни в ключови моменти, за да увеличи автентичността на изживяването (първоначалното изживяване се е състояло от каране на велосипед през Бруклин, Ню Йорк). 

В наши дни изживяванията във виртуалната реалност стават все по-сложни. Инженерите и програмистите създават реалистични изживявания, които реагират на всяко физическо движение на участниците, докато пътуват през въображаеми светове, без да излизат от всекидневната си. VR вече не е новост, а иновативен инструмент във всички видове професионални приложения. 

Изживяването с VR се състои от влизане в компютърно генерирана симулация, като оборудването осигурява съществена роля. Комплект очила за VR предоставя визуална и звукова информация за света, който участникът изследва, докато безброй сензори и технологии пренасят движенията на човека във виртуалния свят.

Изображенията на виртуалната реалност могат да бъдат изградени от снимки или филми на реални места или могат да бъдат изцяло компютърно генерирани – CGI VR. Между тези две възможности VR позволява на хората да изследват почти всеки свят, който може да си представим – от улиците на чужд град до повърхността на далечна, въображаема планета. 

Важно е да запомните едно нещо, което виртуалната реалност не е – обогатена реалност (AR). Въпреки сходните имена, AR не предлага на участниците възможност да се потопят в изцяло цифрова реалност – по-скоро наслоява допълнително съдържание в реалния свят пред тях.

С AR приложения можете да държите камерата на телефона си до сцената пред вас и те ще допълнят съществуващата сцена пред вас. Например някои AR приложения ще предоставят допълнителна информация за нещо наблизо – като растение или продукт – когато държите телефона си пред него. AR включва и приложения, които например вмъкват анимационен герой в сцената, която гледате през телефона си – това важи за популярната AR игра Pokémon GO.

VR и AR се съчетават в смесената реалност. Изследователите Paul Milgram и Fumio Kishino въвеждат термина през 1994 г., за да опишат континуума между изцяло реални и изцяло виртуални среди. В днешни дни смесената реалност описва среди, в които реални и виртуални субекти и обекти взаимодействат в реално време и в които потребителят може да взаимодейства както с реални, така и с виртуални компоненти.

Най-съществената част от VR оборудването са очилата, известни още като дисплей за главата (HMD), който по същество представлява комплект големи обгръщащи очила, които предоставят визуална и аудио информация за изкуствения свят, който участниците във VR изследват. 

Най-известните VR очила са Oculus Quest 2 от Facebook. Те са едни от най-достъпните модели и са много популярни сред геймърите. Други опции на пазара включват HP Reverb G2, HTC VIVE Cosmos, Sony Playstation VR или Valve Index.

Игрите може да са първата употреба, която ви идва наум, когато мислите за VR, по-специално тези, произведени за Sony PlayStation или от Oculus. Тези VR игри обхващат цялата гама на изживяването, черпейки вдъхновение от касовите филми, исторически обстановки, като средновековна Европа или Чикаго през сухия режим, аркадни игри и други.

VR има и кинематографично приложение. Пандемията COVID-19 накара много театрални режисьори да проучат възможностите, които VR предоставя като средство за продължаване на производството на драматични произведения, дори когато театрите са затворени, като същевременно се възползват от необичайните възможности на формата, които позволяват на публиката да се превърне в герои в историята или да избира от множество потенциални завършеци на историята.

През 2020 г. Deutsche Kreditbank в сътрудничество с Contemporary Arts Alliance Berlin учреди награда за изкуство във виртуалната реалност. За артисти, включително Marina Abramović, Laurie Anderson и Anish Kapoor, VR предложи вълнуващ нов начин за общуване с публиката дори преди 2020 г. За Denise Markonish, уредник в MASS MoCA, приемането на VR от художниците е интересна еволюция от по-ранното й използване от музеите като дидактически инструмент. „Започнахме да разглеждаме средата като средство само по себе си за създаване на оригинални и често сюрреалистични среди, породени от въображението на художника“, каза Markonish пред Robb Report.

VR също започва да се използва в дизайнерските работни процеси за по-завладяващо изживяване при създаване на цифрово съдържание в 3D. Софтуерът за скулптиране във VR позволява на потребителите да моделират 3D ресурси, използвайки движения, които възпроизвеждат реалното скулптиране много по-отблизо, отколкото преди това беше възможно в настолните приложения. Adobe Substance 3D Modeler е един такъв пример за приложение за VR моделиране, което по-специално предоставя и възможност за моделиране на настолен компютър според предпочитанията на всеки творец.

Индустриалните дизайнери проявяват креативност и находчивост, за да проектират ежедневни продукти, които се надяват да бъдат широко използвани – но, за да направят това, те трябва да си сътрудничат на високо ниво. Професията обикновено включва работа като част от големи екипи, съставени от стратези, инженери, дизайнери на потребителски интерфейс (UI), дизайнери на потребителско изживяване (UX), ръководители на проекти, експерти по брандиране, графични дизайнери и производители. Този мултидисциплинарен подход позволява на индустриалните дизайнери да разберат напълно проблема и да създадат умело решение, което да отговаря на конкретните нужди на потребителя. Сред някои от най-известните агенции за индустриален дизайн са IDEO, Frog и Teague.

Чрез създаването на възможност за влизане в постройка и изживяване на нейното пространство, преди да се направи първата копка, VR направи революция в архитектурата. Докато преди архитектите са обсъждали своята визия за сграда чрез етажни планове, мащабни модели и визуализации, VR им позволява да разхождат клиентите си през концептуално пространство. VR изживяванията предлагат възможност да се разхождате из сграда и дори да премествате мебели и да включвате и изключвате светлините. И докато преди се е налагало клиентите да пътуват на дълги разстояния, за да видят 3D модел, всеки с комплект очила и „ключ“ към виртуалната сграда – тоест достъп до приложение и проект – може да изживее обекта виртуално. 

Една от най-вълнуващите области за бъдещето на VR е светът на медицината. Тази технология може да бъде от огромна полза в сфери, като изучаването на човешката анатомия или обучението на лицата, оказващи първа помощ, когато са изправени пред сериозни кризи. Ситуации, които биха били трудни или скъпи за създаване в реалния живот, могат да бъдат представени с относителна лекота във виртуална обстановка. По същия начин виртуалните програми могат да предложат на лекарите шанс да подобрят своята съпричастност, като им дадат възможност да изпитат сами предизвикателствата, пред които са изправени възрастните или физически затруднените пациенти например. Дори е установено, че виртуално посещение на карибски плаж успокоява безпокойството на пациентите преди операцията.

Точно както виртуалната хирургия може да подготви лекарите за истинска операция, симулаторите за летене използват технология за виртуална реалност, за да предоставят на пилотите необходима практика, преди да летят с истински самолет. Докато симулаторите за летене са популярни VR игри, по-сложните симулатори са основни инструменти за обучение. Много изследвания показват, че спомените за всички стъпки, необходими за вдигане на самолет от земята и откарване до местоназначението му, се запаметяват по-добре, когато те действително се изпълняват физически, а не просто се изучават абстрактно. 

Учебните военни тренировки в реалния живот най-вероятно ще продължат да бъдат съществена част от подготовката на войските, макар че принуждаването на войниците да играят ролята на вражеските бойци и изграждането на фалшиви среди отнема време и е скъпо. Виртуалната реалност позволява на войниците да се скитат по непознато място, да се изправят срещу множество заплахи и да практикуват как биха се справили при срещи както с обикновени граждани, така и с потенциално враждебни противници.