Какво е кадър от нисък ъгъл във филмите?

Кадрите от нисък ъгъл предават сила.

Повечето пъти режисьорите използват кадри от нисък ъгъл, за да подчертаят върха на динамиката на властта – да направят героя, злодея или чудовището да изглеждат по-високи, по-големи, по-силни, по-мощни или по-плашещи.

Неща, дебнещи в нощта.

За да разберем силата на кадрите от нисък ъгъл, можем да започнем с Кинг Конг, катерещ се по Емпайър Стейт Билдинг (1933), или Годзила, тъпчещ по улиците на Токио (1954). Тези класически научнофантастични филми са оказали огромно влияние върху режисьори, като Стивън Спилбърг, който посочва Годзила като важен модел за кинематографията в „Джурасик парк“ и „Челюсти“ (филмът е цитиран като вдъхновение и от Мартин Скорсезе и Тим Бъртън).

Или можем да се върнем още по-назад към „Носферату“ (1922). Кадрите от нисък ъгъл, използвани в този германски шедьовър на ужаса, а по-късно и в „Невидимият човек“ (1933), помогнаха за създаването на визуалния шаблон за „Дракула“ и „Франкенщайн“ (1931), „Човекът-вълк“ (1941), „Чудовището от Черната лагуна“ (1954), „Мумията“ (1959) и всички други филми за чудовища, които ще последват.

Този шаблон е директна препратка към съвременните филми на ужасите, където човешки чудовища, като психопати и серийни убийци, почти винаги са снимани от нисък ъгъл. (Което удобно изпълнява двойна функция, тъй като има допълнителната полза да кара аудиторията да се чувства още по-уязвима – вижте по-долу.)

Герои и злодеи.

Не е случайно, че първият ни поглед към Дарт Вейдър, дебнещ по коридорите на Звездата на смъртта в Нова надежда, е заснет рязко отдолу. Като завършващ щрих на цялостната заплаха, вече създадена от костюма и гласа му, кадърът от нисък ъгъл прави Вейдър още по-доминиращ и плашещ. Всъщност този кадър е толкова важна част от неговия характер, че се запазва последователно във всичките му появи във франчайза Междузвездни войни.

Тъй като ниските ъгли са свързани с взаимоотношенията на силите, можем да очакваме да видим много от тях в екшън филми, пълни с бойни сцени и битки, особено когато има изтъкнати герои, като Гладиатор, Храбро сърце или Рамбо. Ние също сме свикнали да виждаме нашите супергерои като буквално по-големи от живота, независимо дали става дума за Супермен, Жената чудо, Черната пантера или разнообразния екипаж на MCU.

Кристофър Нолан обръща очакванията на аудиторията, като буквално хвърля жокер в тестето карти, когато се отнася със супергеройски образ към злодей в Черният рицар. Нолан използва серия от екстремни кадри от нисък ъгъл, за да придаде на Жокера образ, почти толкова силен, колкото този на Батман. В сцената, където камионът му за бягство се преобръща, например той излиза стреляйки – не само обезумял, но и сякаш непобедим.

Кадрите от нисък ъгъл също могат да предадат уязвимост.

Обратната страна на силата е уязвимостта. Кадрите от нисък ъгъл са изненадващо универсални и еднакво ефективни при изобразяването на нещата от гледна точка на жертвата, като по този начин ни поставят на нейно място.

„Сър, да, СЪР!“

Друг Джокер е по-уязвим в Пълно бойно снаряжение, тъй като редник Джокер е обект на пълното внимание на инструктора в лагера за новобранци на морската пехота. Актьорът Р. Лий Ърми (бивш морски пехотинец от САЩ) стана известен с хиперреалистичното си превъплъщение в ролята на жестокия сержант Хартман. Той е получил допълнителна помощ – не че е имал нужда от нея – от екипа на Стенли Кубрик. Камерата се спуска все по-ниско и по-ниско, снимайки нагоре към Хартман, който се извисява над нещастния новобранец, а Джокър (Матю Модин) се свива.

Уязвимостта във филмите може да бъде изключително драматична, а ниските ъгли на камерата помагат да се подчертае драмата. Субектът може да е потенциална жертва в голяма опасност, както във всеки филм на ужасите. Може да е истинска жертва, както във всеки военен филм. (Във всички тези величествени бойни сцени и битки за всеки герой или супергерой, който печели, някой трябва да загуби.) Или просто може да е някой, който се окаже в неблагоприятна позиция в динамиката на властта.

Размяна на местата.

Децата могат да бъдат възприемани като вечно безсилни. В края на краищата, те прекарват първата част от живота си, гледайки всичко от долу нагоре. Не е изненадващо, че филмът за тях е пълен с кадри от нисък ъгъл. Ако има нещо, което може да се каже, то е, че кинематографията във филми, фокусирани върху деца, като Матилда и В царството на пълнолунието, често издига възрастните в кадъра, за да преувеличи още повече тази перспектива.

Джон Хюз обърна тези конвенции с главата надолу със Сам вкъщи. Кевин Маккалистър, случайно оставен сам, когато семейството му заминава за Париж на коледна ваканция, е принуден да защити дома им в Чикаго от двама подли (макар и малко некадърни) крадци. Филмът комбинира и съчетава различни ъгли на камерата, за да следва ритъма на възходите и паденията в продължителния им дуел. Въпреки че Кевин и неговите креативни капани в крайна сметка триумфират, има много кадри от нисък ъгъл, в които Хари и Марв го поставят в затруднено положение и се извисяват заплашително (макар и малко неумело) над него.

Ъглите на камерата – високи или ниски – не е задължително да фиксират персонажа. В Игра на тронове редовно се сменяха ъглите на камерата за основните персонажи в зависимост от тяхното положение в йерархията на властта в даден момент. В обувките на Сатаната започна с последователни кадри от нисък ъгъл, които помогнаха да се изобрази Уолтър Уайт като слаб и смъртно болен. Кадрите постепенно се издигаха, докато сюжетната линия се развиваше и Уайт се превърна в силен и мощен персонаж.

И кадрите от нисък ъгъл не са запазени само за персонажите. Те могат да се използват ефективно и с различни места, като установяващи кадри или за създаване на желания тон. Помислете например за огромното имение на Бейтс в Психо. Честото му изобразяване в широкоъгълни кадри от нисък ъгъл направи имението самостоятелен характер, помагайки да се зададе зловещ подтекст на филма дори докато установяваше физическата обстановка. (Тази зловеща атмосфера проработи толкова добре, че беше повторена в продължението на телевизионния сериал Мотелът на Бейтс.)

Колко ниско можете да снимате?

Някои режисьори са известни с кадрите от нисък ъгъл и кадрите от екстремно нисък ъгъл.

Куентин Тарантино има виртуален патент върху „погледа от багажника“, независимо дали става дума за наемните убийци Винсент и Джулс, които вадят оръжията си от багажника (Криминале), или за някой, който всъщност се намира в багажника и гледа нагоре към главните герои (Глутница кучета).

Майкъл Бей измисли толкова уникален поглед от нисък ъгъл, че той е кръстен на него. „Кадърът от 360 градуса на Майкъл Бей “, видян за първи път в Лоши момчета, е бавно, кръгово движение на камерата от по-нисък ъгъл, което обикновено съвпада с момент на изненада, когато персонажите внезапно осъзнават, че са се забъркали в нещо сериозно.

Но вероятно Орсън Уелс винаги ще остане кралят на ниските ъгли. Допир до злото и Дамата от Шанхай са известни с тези кадри, но друг филм му носи короната. Гражданинът Кейн е класифициран като вероятно най-великият американски филм, правен някога. Описван е и като „филмът с най-много кадри на таван“ поради огромния брой гледки от нисък ъгъл. През целия филм виждаме Кейн заснет отдолу – портрет на неконтролирана амбиция, наслаждаваща се на властта.

Има поне една сцена, с Лиланд след поражението на Кейн на изборите, която е заснета изцяло от нисък ъгъл. И все пак, дори най-екстремните кадри от нисък ъгъл не са били достатъчни, за да задоволят Уелс. Той е известен с това, че е изрязал истинска дупка в дъските на пода на студиото, за да може камерата да се потопи още по-дълбоко, докато най-накрая не получи перспективата, която е търсел.